Описание
Мъглявите планини, които така силно привличат със своята мистерия, чувството за величието на Майката Природа и крият своите тайни.
Всяка картина си има предистория и натрупване на спомени с времето…
През 2017г. с приятеля ми и други двама наши близки хора замислихме пътуване из Родопите. Имахме само 5 дена покрай празниците за 24 май. Всички си взехме отпуска, запазихме места в една горда къща на хълм дълбоко в горите и следяхме само времето как ще бъде през този период, тъй като пролетта винаги е толкова изненадваща.
До последно стисках палци да грее слънце, да е ясно и спокойно, тъй като бяхме планирали доста преходи, до водопади, екопътеки, пещери (е, за тях не се иска хубаво време), езера.
В началото на годината ни се случи да пътуваме до няколко по-известни дестинации е Европа и сякаш се бях наситила на хора, исках тишина и спокойствие, чист въздух и болки в мускулите от ходене. Дойде денят, стигнахме до къщата, която се оказа приказка, пък и изглежда само ние обитавахме.
И хоп, започна да вали дълъг и проливен дъжд, без никакъв изглед за изясняване. Направихме си баница, поляхме я няколко пъти с вино, развеселихме се и си казахме, че на следващия ден никакъв дъжд няма да ни спре.
И така стана, продължи да вали и да се мръщи… но хванахме баирите, почнахме с пещерите, нормално, включихме повече в списъка, отколкото бяхме планирали, но изцяло си заслужаваше.
Аз съм малко клаустрофобично настроена, така че винаги гледам да ги избягвам, а сега се набутах във всяка пещера, която видехме по пътя. И всъщност вече на четвъртата не ми правеше впечатление, започнах да виждам фигури в различните образувания, не и тези със сигурност, за които ни говореха водачите, но това разпали много въображението ми. След тур обиколката на пещерите, дъжд не дъжд, студ не студ, продължихме по план.
И се спусна мъгла. Над цялата местност, толкова приказна, пленяваща, мистична, дърветата се криеха, ние се търсехме опипом, езерата бяха покрити с плътна пелена. Седях и просто попивах.
Оттогава мъглявите планини винаги докосват сърцето ми и си казах, че един ден ще се опитам и на листа да пресъздам това чувство. Надявам се да съм успяла.
